Кожата на пръстите, дланите и стъпалата се набръчква, след като престои дори пет минути във водата. Други части от тялото не реагират така на влиянието на водата. Гладките неокосмени участъци, известни като „глаброзна” кожа дават обяснение на процесите на набръчкване.
Има схващане, че това е биохимична реакция, процес на осмоза, при който водата измества част от химикалите в кожата, като оставя след себе си набръчканите тъкани, подобно на сушени сливи.
Учените достигат до верния отговор преди век и обясняват, че не сава дума за осмотични процеси, нито за прост рефлекс.
Последователността на процеса показва, че когато определени нерви, водещи към пръстите, се прекъснат, ефектът с набръчкването от водата изчезва.
Набръчканите от водата пръсти означават, че нервната система функционира
Това е начин за установяване на наличие на симпатикова нервна дейност при пациенти, които иначе не реагират.
Научната област е постигнала съгласие по този въпрос, но още е неизяснено как този механизъм се е развил и дали представлява някаква форма на адаптация.
Невробиологът Марк Чангзи и колегите му установяват през 2011 г., че действието на набръчканите пръсти е подобно на набраздените автомобилни гуми. Той смята, че това най-вероятно е адаптационен процес. При сухи условия автомобилните гуми поддържат най-добре сцеплението с асфалта. Затова и в състезанията най-често се използват сликове. В условията на дъжд обаче набраздените гуми са по-ефективни. Така излиза, че бръчиците, които се получават след излагане на водно въздействие могат да се възприемат като малки дренажни системи за оттичане на водата. При типичен модел на водно хранилище множество потоци се сливат в по-голям, който се влива в реката, подобно на клоните на дървото, които се събират в ствола. Това води до един вид набраздяване на почвата.
Чингзи и екипът му изследват снимките на 28 човешки пръсти, за да съпоставят дали характеристиките на набръчканата кожа съответстват на каналите, които водят към речните корита. Установяват, че ефектът при пръстите е точно обратният от този на речните дренажи – с издигнати и взаимносвързани разклонения на неравна кожа, прекъсвани от разклоняващи се „канали”. Учените намират и логиката на този релеф – докато реките събират водата, каналите по сбръчканата кожа я отвеждат.
Притискането с пръст на влажна повърхност изтиква течността изпод пръста чрез каналите и цялата кожа влиза в контакт с повърхността, разясняват механизма учените.
Наблюденията показват, че бръчките се появяват чак след петминутно излагане на въздействието на водата, което показва, че случаен контакт не е достатъчен да доведе до набръчкване.
Този ефект е много по-бърз при прясна вода, отколкото при морска
Учените не могат да отговорят еднозначно дали има полза от набръчкването. Правени са редица експерименти, но Чингзи смята, че са необходими още и то в естествени условия, а не в лабораторни, за да се достигне до истината за този интересен феномен.