Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
Следващите редове ще бъдат свързани с конкретна общоприета терминология, която очевидно не покрива смисъла на самите термини.
Ще започна с „медиите“, които речника красноречиво и тясно описва като – „Средство за масова информация, също средство за масово осведомяване“. До тук добре, но до къде могат да стигнат българисте медии в разбирането си за рационално и конкретно предаване на информацията, която минава задължително през самите тях – до под кривата круша. Повече от тях дори не се стараят да отразят и реализират един добре оформен материал, а се уповават на вече готови такива. А ако ги нямаше? Щяхме ли да сме един по неразединен народ?! Или поне, ако не работеха толкова явно и целенасочено само за себе си.
Кой ни прави общество, след като самите ние не се определяме като такова – медиите или не… Кой кого оформя и не сме ли ние пластилина в ръцете на държавното ограничение?
Искаме децата ни да са възпитани и ерудирани елементи от един качествен колектив, но самата медийна зависимост* ни е превърнала в сексуалнозависими същества.
*Като медийно зависими определям не хората, които постоянно се стремят да са информирани за заобикалящата ги ситуация, а тези, които изпитват зверска нужда да станат известни и то с цената на всичко. Тъжно е, че през 21-ви век – времето на технологиите е повече от очевидно настъпило, а не може да бъде рационално използвано като период, в който всеки да развие своя потенциал, а напротив – децата ни сърфират свободно в интернет, който ги подтиква не към оригиналността, а към закоравяло членство в масата. Всеки е свободен да качи клип в интернет пространството, а никой не е изплашен от факта, че той може всячески да го злепостави. Защо гоним лесната изява – това аналогично ли е на „изгряваща звезда“. На какво сме готови за „своите 5 минути слава“?!
Колко от вас са се замисляли над това как рекламите влияят върху и без това податливата на оформяне детска психика, и не само. Народът ни е прекалено себичен и търси красоти там, където реално ги няма и не могат а бъдат създадени!
Масмедиите са повече от идеално средство да контрол над един заспал и психически обременен народ, отдаден на това да „живее за мига“.
С демокрацията, настъпи ли и дългоочакваният период на свобода или всичко се превърна в СВОБОДИЯ? Кога изпуснахме момента, в който забравихме кои сме… Медиите не само целенасочено набиват в умовете ни „интеграция, справедливост, безкръвно решаване на проблемите, вдигане не заплатите и още, и още“. Да, страхотно е да живееш в мирно време, но реално погледнато то не съществува. Телевизиите плакнат жадните ни за лъжи очи, а те попиват ли попиват… „Лесно се командва прост народ“ и тази мисъл ме води към една препратка, която горещо препоръчвам да прочетете, защото няма как да разберем кои сме, ако дори за малко не понесем критиката на чужденеца, сблъскал се с нашата действителност.
В своето есе „Няма по-прост народ от българския“, англичанинът Едуард Стърнс пише – „Аз дори се съмнявам, че българският народ днес съществува“. Ето, г-н Стърнс ясно заявява, че ние не сме народ, дори и племе не сме – а тогава какво? Останало ли е дори частица от ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ?!
Повечето от вас ще кажат, че не се живее в миналото и не се лежи върху стари лаври, но народ, който не познава миналото си – народ ли е?
Следващият термин, който ще разгледам е „власт“, пряко свързан с предшестващият го и със следващият. Власт е силно влияние, изразено в право и възможност за разпореждане и контрол, подчиняване на волята. Искам да повторя, че умишлено разглеждам общоприетия смисъл на думата, защото именно в него може да бъде намерен и частният.
Кои са властимащите в България? – Политиците, нека ги сложим под знаменател „държавници“, органите на реда, нека не забравяме и медиите, а ти – Ти, човеко? Достатъчно свободен ли се чувстваш, за да опазиш дома си; в свои води ли се намираш, когато се разхождаш в парка и някой те напада, а на отсрещната пейка дори и не трепват; когато звъниш на 112 и чакаш някой да се появи, а баща ти издъхва в ръцете ти…? Аз лично не – България не ми даде нищо и не се срамувам да го заявя! Като започнем от некачественото начално, та чак до висшето образование, „моята мила, родна страна“ ме научи единствено, че на нея не може да се разчита.
Съвсем нормално е да търсим изначалния фактор, от който тръгва цялата тази неразбория. Освен, че обвинявам себе си в това, че не мога да сторя нищо, за да просперира страната, съвсем открито заявявам, че властимащите са повече от виновни за случващото се на всички нас. И не само тези в парламента, но и тези по улиците – на които се отпускаше надмощие леко, в продължение на години. Кога ще спре това? Кога ще бъде погледнато на човека като на човек, а не братовчед на „някой си“? Оптимист ли си – аз не! И как да бъда, като съм се нагледала на несправедливости – те просто нямат край и то за обикновения човек, принуден да търпи.
Последната дума, която бих искала да разгледам намира повече от широка употреба у нас – „корупция“. Това е злоупотребата с обществена служба за лично облагодетелстване или, по-конкретно – поведение на длъжностни лица, чрез което те или техни близки се облагодетелстват неправомерно и незаконно, като злоупотребяват с поверената им власт.
Дойдохме си на думата – властта и корупцията очевидно вървят ръка за ръка. Но как един тълковен речник е узнал това?
Но защо именно „за лично облагодетелстване“ – не сме ли един народ. Като има за мен, респективно ще има и за теб или правилото не важи тук? Определено не важи! Пребивавала съм в достатъчно държави по света и там хората казват така – „Има и за страната, но има и за нас“. Страхотно, но защо в България „не делим“ дори 60/40? Къде се скъса нишката на равноправието и кога властимащите корумпирани лица успяха да сложат ръка на всичко? Те ли са прекалено силнои или ние сме просто слаби карти в прекалено ниско построената кула? Факт е, че баланса го няма, нарушен е за вечни времена. Границата е ясно очертана и народа е принуден да страда от това.
Не смятам за нормална тенденциозната практика за подкупване на полицаи – по-добре признай вината си и гордо понеси последствията си. Кръгът е повече от непорочен и излизане очевидно няма! Забравили сме какво е уважение, подкрепа, приятелство и прочие! Забравили сме какво е да живееш с малко, а искаме да погълнем многото! Забравили сме се!
Апелирам всеки, който чете това да ме критикува, но с конкретно подплатени примери и факти.
