Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
Натовските сили няма да имат капацитета да спрат евентуално нахлуване на Русия в някоя от страните от Източна Европа, членки на Североатлантическия пакт, не защото са по-слаби, по-лошо оборудвани или по-неподготвени, а защото няма да им стигне времето да се придвижат.
Това става ясно от изявления на високопоставени военни и политически източници от алианса и анализатори от сферата на сигурността. Признанието е с половин уста и показва, че не Русия е най-големият враг в критична ситуация, а бюрокрацията и логистиката.
Very High Readiness Joint Task Force
На срещата на високо равнище в Уелс преди две години НАТО реши да създаде сили за бързо реагиране, наречени VJTF (Very High Readiness Joint Task Force) с цел да предотврати повторение на операцията в Крим.
Това са 4–5 хиляди души, които трябва да са способни да се развърнат в рамките на 48 часа. Практиката показва обаче, че за две денонощия само батальон от 900 души и 400 единици бойна техника могат да бъдат транспортирани, ако не възникнат усложнения.
Натовските офицери са на мнение, че пълното разполагане на до 7 хиляди военнослужащи и 3000 бойни машини ще отнеме около 15 дни. Това е твърде много, защото „видяхме, че при анексирането на Крим времето от издаването на заповедта на руския президент Владимир Путин до десанта на Псковската парашутна бригада беше от порядъка на 48 часа”, обобщава фактите служител на полското външно министерство, пожелал анонимност.
Необходима е една седмица, за да се получи разрешение за прехвърляне на сили от Германия в Полша и две седмици за прехвърляне на сили през територията на Чехия, коментира преди седмица главнокомандващият на Сухопътните сили на САЩ в Европа ген. Бен Ходжис в Талин.
А придвижването на силите за бързо реагиране VJTF трябва да може да стане още при покачване на напрежението, дори преди избухването на пълномащабна война. При реален въоръжен конфликт логистиката на съюзническите сили ще бъде дори още по-трудна и разтеглена във времето, коментират натовските офицери. Има анализи, които сочат, че руските сили са способни в рамките на 60 часа да завземат столиците на Естония и Латвия.
Постоянна войска на източната граница на НАТО
Затова на срещата на върха във Варшава на 8 и 9 юли лидерите на НАТО ще вземат решение за постоянно разполагане на съюзнически сили по източната периферия на алианса. Полският премиер Беата Шидло представи приоритетите, за които страната й ще лобира на предстоящата лидерска среща на НАТО, а именно перманентното базиране на съюзнически войски, чието присъствие да има възпиращ ефект спрямо евентуални експанзионистични амбиции на Русия.
Полският военен министър Антони Мициеревич допълни, че в автономната руска Калининградска област вече има ново поколение квазибалистични ракети „Искандер”, които потенциално могат да ударят цели не само в Литва, Латвия, Естония или Полша, а и в Германия и алиансът трябва да има своя отговор.
„Не ни трябва военен потенциал, за да се бием, а за въздържане, за да предотвратим избухването на война. Идеята е не да воюваме, а да се каже на Русия: Достатъчно, трябва да спрете! Границата на НАТО е червена линия, която не трябва да прекосявате”, бе категоричен той.
Полският външен министър Витолд Вашиковски коментира, че в момента в НАТО има два различни статуса на сигурност – единият за страните от Западна Европа, а другият – по източния фланг.
Идеята в трите балтийски републики и в Полша да се разположат по една батальонна бойна група от около 900 души не се харесва на Полша, защото смятат това за крайно недостатъчно. Стремежът е да се осигури поне една американска бронетанкова бригада, една мултинационална натовска бригада и подобряване на системите за наблюдение и разузнаване. Изчисленията са, че за ефективна защита на региона трябват поне седем бригади, от които три бронетанкови, със съответната поддръжка по въздух, море и със специални сили, а бюджетът, необходим за това, възлиза на 2,7 млрд. долара годишно. Според Вашиковски до срещата в Уелс се е смятало, че няма нужда от разполагане на войски по източния фланг, защото те могат да бъдат изпратени, в случай на конфликт.
„След това стана ясно, че Русия притежава възможности да предотврати такива мерки за гарантиране на сигурността от страна на западните съюзници при подобни инциденти. Според жаргона на НАТО това се нарича Anti-Area Access Denial ( A2/AD), или блокиране на достъпа до територия. Това е простата причина, поради която трябва да разположим постоянно военно присъствие”. За югоизточния фланг на НАТО (Румъния, България и Турция), руската A2/AD зона е около полуостров Крим.
Руската реакция
Руският президент Владимир Путин коментира: „Опитват се да ни въвлекат в нова надпревара във въоръжаването”, след като САЩ активираха наземната станция на противоракетен щит в Румъния, а в Полша бе направена първата копка на подобна инсталация. От Кремъл тези ходове се възприемат като опит да се наруши ядреният баланс.
„Сега, след като въпросните елементи на балистична противоракетна отбрана са разгърнати, ние сме принудени да мислим как да неутрализираме тази възникваща заплаха за Руската федерация”, контрира Путин.
Предстоят решенията на натовската среща във Варшава, за да се види по кой път ще поеме светът.
