Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
Българските оръжейни фабрики работят под пълна пара, след като конфликтите в Сирия и Близкия изток продължават, според AFP.
Производството е в количества, напомнящи за последните години от социализма. Заводите ни са специализирани в производството най-вече на достъпни леки оръжия от съветски тип. Основни клиенти са Ирак и Афганистан, но оръжията намират пазар и при опозиционните бойци от гражданската война в Сирия.
Работниците в завода в Казанлък подготвят гранати за ръчно преносимите гранатомети РПГ-7, които ще бъдат доставени на 1000 километра, в бойните действия близо до Дамаск.
Директорът на ВМЗ Сопот в с. Иганово Иван Гецов коментира, че поръчките надвишават капацитета на производството. Само за първата половина на годината е произведено такова количество, каквото преди са подготвяли за година и половина.
Експертът по сигурността Тихомир Безлов коментира, че ръстът в производството е започнал преди година и половина и се дължи на конфликтите в Сирия и Ирак. Ескалирането на напрежението в Сирия, подпомогнато от включването на световните сили, които подкрепят едната или другата страна, допринася за несигурното положение на президента Асад в борбата му срещу бунтовническите сили.
През юни миналата година САЩ признаха, че подкрепят с въоръжение бунтовниците, след нещастен случай, при който военен доставчик загина при взрив на полигон за тестване на оръжия в България. Саудитска Арабия, която е от редовните клиенти на производството ни, също призна съпричастност към опозиционните на Асад групировки.
Оръжията, които Рияд купува с договора от 2014 г., едва ли се използват от армията на Саудитска Арабия, която е въоръжена по западен образец. Това отчита и редакторът по въпросите на Близкия изток на сп. „Джейнс Дифенс Уикли”, Джеръми Бини. Свидетелства от бойните полета показват, че значителни количества от българската продукция са притежание на групировката „Ислямска държава” в акциите й на територията на Ирак и Сирия.
Британската неправителствена група за наблюдение на движението на оръжията в световен мащаб Conflict Armament Research изнася данни, според които при изследване на 161 патрона, използвани от джихадистите, 47 са били българско производство.
Работниците в завода трябва да са със защитно облекло и внимателно да боравят с касетите с барут, защото операцията е опасна, а в началото на годината трима души загинаха при два отделни инцидента в „Арсенал” – Казанлък. В други специални производства работниците са с маски на лицата, които да ги предпазват от задушливата миризма на газове.
Производството на ВМЗ сега се разширява, компанията е единствената оръжейна за България и за първи път от три десетилетия набира работници за увеличаващия се капацитет. Заедно с частния „Арсенал” осигуряват 15000 работни места в позакъсалия икономически район.
Това търсене на кадри се отразява малко парадоксално на друг един отрасъл, характерен за региона – производителите на розово масло се притесняват, че няма да могат да намерят работници за кампанията по прибирането на реколтата. Това е сезонна работа, концентрирана в изключително кратък период от време през годината, но и там са нужни хора.
България не може да се конкурира с големи производители на оръжия като САЩ, Русия и Китай, но се е превърнала във водещ производител на средни и малки оръжия, според данни на няколко независими международни изследователски групи, начело с базираната в Женева Small Arms Survey.
По времето на Варшавския договор оръжейната промишленост на България дава препитание на над 150000 души. Годишно изнася оръжие за 800 млн. долара за държави от съветския блок и за комунистически групировки от Африка и Близкия изток. След разпадането на системата през 1989 г. индустрията изпада в колапс и производството се свива до 1/10 от капацитета си дотогава.
През 2008 г. експортът е за 80 млн. евро, но през 2014-а е скочил на над 400 млн., а през миналата вече достига 640 млн. евро.
София държи да спазва всяко международно оръжейно ембарго. Министърът на икономиката Божидар Лукарски коментира, че стоките ни имат ясен сертификат за краен получател и България не може да носи отговорност какво се случва с оръжията ни след доставката им.
Индустрията обаче скоро може да се изправи пред сериозен технологичен проблем, заради бързо остаряващите производства,останали от съветско време.
Експертът Безлов коментира, че има хронична нужда от инвестиции и сътрудничество със западни фирми, а на този етап България не модернизира производствената си инфраструктура. Остава надеждата, че увеличаващото се производство ще подзволи влагане на средства в модернизация на оборудването.
