От Асоциацията на арбитражните съдилища в България излязоха с позицията, че омбудсманът на републиката Мая Манолова системно превишава правата, които са предвидени за институцията от Закона за омбудсмана.
Там е записано, че той се застъпва с предвидените в закона средства, когато държавните и общинските органи и администрациите им, както и лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги, със своето действие или бездействие, засягат или нарушават правата и свободите на гражданите.
Арбитражните съдилища не са такива органи, нито администрация към тях, нито пък лица, на които е възложено да предоставят обществена услуга и въпреки че електроснабдяването и водоснабдяването са такива услуги, арбитражните съдилища не ги предоставят, се казва в становището на организацията.
Г-жа Манолова няма право да се държи като контролен орган и да извършва проверки на институции, към които няма нито пряко, нито косвено отношение, защото длъжността й не е нито проверяващ, нито контролиращ орган, уточни председателят на Арбитражния съд във Варна.
От асоциацията недоволстват, че във вторник г-жа Манолова и нейни сътрудници „разигра пред медиите във Варна постановка за проверка на дейността на съда, без да има право, като след това направи внушения и изказвания, които нямат нищо общо с истината”.
В съобщението на асоциацията предполагат, че Манолова е подведена от адв. Красимир Тодоров, който бил с нея. Поради много нарушения и откровени манипулации в дейността си Тодоров е лишен от адвокатски права, напомнят от асоциацията и съветват омбудсмана да подбира по-внимателно помощниците си, за да не пострада авторитетът на институцията, чийто представител е.
Статутът на арбитражните съдилища и дейността им са уредени в цял свят с Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на международни арбитражни решения от 1958 г. и Европейската конвенция за външнотърговския арбитраж от 1964 г., по които България е страна, а освен това тук действа и Законът за международния търговски арбитраж. Тези съдилища са бърз и ефективен начин за решаване на търговски спорове, а арбитражното производство е с голяма популярност в Европа. Една от основните препоръки на мониторинговите доклади на Европейската комисия за реформа в съдебната система е такива производства да се използват по-често.