Сърбия е устремила поглед към Европа, търси партньорство с НАТО, но не може да загърби многовековната религиозна и политическа зависимост от Русия.
След падането на режима на Милошевич през 2000 г., Западa поглежда с други очи на Белград.
Сърбия е кандидат за член в ЕС, а основният й търговски партньор е общността. Населението е проруски настроено, но Белград се приближава постепенно до НАТО, макар да не иска да накърни добрите си чувства с Русия.
Балканският кореспондент на в-к „Комерсант” Генадий Сисоев е експерт по политиката на Москва в източния регион и споделя, че Сърбия не може изцяло да се обърне към алианса, а ще поддържа сътрудничество, без да променя статута си. Белград няма да се обърне явно и към Русия, защото никое ръководство няма да иска да загуби западните инвестиции и помощи.
Сърбия е от малкото балкански страни, която не е член на пакта, защото той не се ползва с добри чувства от населението след бомбардировките през 1999 г., а негови мироопазващи сили все още са в Косово, непризнато и досега от Белград след обявената му независимост през 2008 г. Две години по-рано обаче страната се присъедини към програмата „Партньорство за мир”, а миналата година подписа Индивидуален партньорски план за действие, който бележи най-високо равнище на сътрудничество между алианса и страна, която не е член в него.
Заместник-ръководителят на мисията на САЩ в Белград Гордън Дъгуид коментира, че страната е демонстрирала голям ентусиазъм в партньорството с НАТО и очаква отношенията им да се развиват, като с това ползите за Белград ще се увеличат.
Връзката между Русия и Сърбия обаче е дълбока и емоционална и това не даде възможност Косово да бъде допуснат за член на ООН.
Белград е обвързан с Москва не само със славянските и православни традиции, но и с руските енергийни ресурси и газовият гигант „Газпром”е мажоритарен собственик на най-голямата сръбска петролна компания, а вносът на газ идва от Русия.
През 2012 г. Белград позволи на Кремъл да създаде в Ниш база за бързо реагиране в извънредни ситуации и това е знак за добрите отношения между двете страни. Оборудването на сръбската армия е на базата на руските технологии, които са наследство от отношенията между бивша Югославия и Съветския съюз.
Сръбските политици не афишират пълния мащаб на сътрудничеството с НАТО, защото това е непопулярна стъпка и народът би възнегодувал срещу алианса, понеже чувства Русия като по-близка.
Белград не се присъедини към западните санкции срещу Русия, макар да декларира, че подкрепя целостта на Украйна и по този начин постига баланса, който да не ядосва Москва. Руският президент Владимир Путин често посещава Сърбия, а последния път бе през 2014 г., когато с военен парад бе отбелязаан годишнината от освобождението на Белград от нацистка Германия.
Президентът на Сърбия Томислав Николич и премиерът Александър Вучич също пътуват редовно към Кремъл, където реализираха няколко големи сделки с оръжия. В края на миналия месец Вучич декларира желание от сръбска страна да закупи четири руски изтребителя МИГ-29 за 26 млн. евро.
Очаква се посещението на руския премиер Дмитрий Медведев през есента също да е насочено към сътрудничество във военната сфера.
В края на юни Сърбия получи два руски хеликоптера Ми-17 срещу 25 млн. евро, а пристигането им бе излъчено тържествено по телевизията за разлика от прояви, свързани с НАТО.
През миналата година сръбската армия е участвала в 197 прояви на алианса и още 370 двустранни дейности със страни-членки.
Общите събития с Русия са били едва 36
Само в две от 21 многонационални военни учения партньорството е било между Сърбия и Русия.
Сръбски представител от областта на отбраната, пожелал анонимност, заяви, че Сърбия има за цел да се присъедини към Европейския съюз и това включва план за Обща политика за сигурност и отбрана на ЕС, а по-голямата част от плановете и политиките на алианса съвпадат с този план. Русия остава партньор и присъединяване към НАТО няма да има но пътят на сърбите е на запад, добави той.
Руската медиа за чужбина Sputnik, финансирана от бюджета на страната, коментира, че опитите на Белград да лавира ще му излязат скъпо и припомни, че Русия заема четвърто място в сръбския експорт и е третият по големина вносител.
От Брюксел реагирали с раздразнение на факта, че Кремъл иска да въоръжи сръбската армия с противоракетните комплекси S-300, а еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан поставил ясно условието, ако сърбите искат членство в ЕС, да подкрепят санкциите, наложени срещу Русия.
По всичко изглежда, че се подготвя членството на Сърбия в ЕС да бъде като награда за изоставянето на Русия, но това по-скоро изглежда като извиване на ръцете, отколкото продуктивно сътрудничество в полза на двете страни, което да е базирано на уважение на волята на сръбския народ да спазва неутралитет.