Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
Един от най-далновидните футуролози, показал хоризонта, по който изследователите на бъдещето да се ориентират, Алвин Тофлър, почина на 87-година възраст. Американски писател, автор на бестселърите „Шокът от бъдещето” и „Третата вълна”, Тофлър става известен още през 70-те години, когато с помощта на съпругата си Хайди излага вижданията си за настъпващата ера на високите технологии.
Тогава още той осъзнава значението на дигиталната революция и влиянието, което ще оказва тя в общуването между хората.
Тофлър въвежда „Шокът от бъдещето” като термин още в статия от 1965 г., в която е усетил назряващите проблеми във все по-забързаното общество и отправя препоръката да се намери възможност за пускане на котва и успокояване на темпото. В противен случай под заплаха са всички изконни ценности на обществото: религия, нация, общност, професия, фамилия.
Друго понятие, въведено от него, е „информационно претоварване” и от днешна гледна точка може да оценим какъв пророчески смисъл има, защото все по-ясно осъзнаваме, че става трудно да се следи случващото се в света на науката, новините и информацията.
Тази линия е продължена в „Третата вълна”, която оказва структуриращо влияние върху научното и гражданското виждане за обществената промяна, която настъпва в края на века, повлияна от бурното развитие на технологиите.
Преподавател в Корнелския университет, в „Нова школа за обществени изследвания”, Тофлър е журналист, кореспондент и редактор в сп. „Fortune” и въпреки че не е социолог, описва един социологически макромодел на обществото в постсоциалистическата ера, като осъзнава появата на „ново информационно общество на високото потребление” във време на глобализация, център на която стават САЩ в края на 80-те години на века.
Промените в света и обществото изследва чрез систематичния подход.
Защитава мнението, че отделните промени не са плод на случайност и не се случват независимо една от друга, а в „систематичната рамка” на обществото като цяло. Чрез „синтез от голям мащаб” се мъчи да анализира модела на новата цивилизация. Някои от пророчестваат му се сбъднаха, други може би предстоят.
Тофлър предсказва изместването на вниманието от производството на стоки и индустрията върху информацията и даните и обобщава, че неграмотните от ХХІ век няма да се тези, които не могат да четат, а които не могат да учат, тоест да забравят стара информация и да усвояват нова и нова. С озадачаваща прозорливост предрича появата на интерактивните медии, онлайн чатовете и различни уреди от бита, които сами ти напомнят за важните задачи от бита. Осъзнава, че напредъкът на технологията ще направи възможно много хора да работят вкъщи чрез компютрите и телекомуникациите.
Той описва с отчайваща точност жената на днешния ден като купуваща малък ембрион и отиваща при лекаря си да го инплантира в утробата й. Клонирането също е едно от предсказанията му: „Една от най-фантастичните възможности ще е способността на хората да правят въглеродни копия на самите себе си”.
Относно разпада на семейството, никой не се съмнява, че Тофлър е прав, защото ставаме свидетели на пророчеството все повече двойки да живеят заедно, без да са женени или да имат деца, а кариерата да е на първо място и чак когато имат сигурност в това отношение, да мислят за евентуални наследници.
В обществото купуването на стоки се превръща в най-важното и на хората няма да им липсва избор, а дори той ще стане твърде голям, поглежда в днешно време Тофлър. Хората стават жертви на постиндустриалната чума – свръхизбора.
Тофлър не познава за западането на градовете, тъй като с работата вкъщи той смята, че човекът няма да има нужда от тях. Действителността е, че в днешните градове живеят все повече хора, а към 2050 г. две трети от световното население ще е съсредоточено там. Засега не се е сбъднала и теорията му за подводни градове и такива насред вълните, но нищо не пречи това пророчество да се осъществи на по-късен етап в държави като Холандия, които имат напредък в разработването на концепции за плаващи градове, провокирани от проблема с глобалното затопляне и наводненията на територията й.
