Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
Изглежда, че финансите наистина въртят света – здравеопазване, инфраструктура, образование. Но защо е толкова трудно в днешни дни да откриеш подходящ „спонсор“, който би допринесъл идеално за развитието на една изключително важна институция каквато представлява висшето учебно заведение?
За никой не е тайна, че последните 20, дори 25 години българското образование постепенно занижаваше нивото си на обучение, базова част и редица други, за някой „дребни“ – за други изключително забележими фактори.
„Няма и няма!“ – това е българското обяснение на проблемите. Стипендии няма; Пари няма: студенти няма.
Къде е коренът, къде е основната причина за този момент на разруха? Студентите ли са прекалено несериозни; преподавателите ли са ненужно взискателни; системата ли е спънката ? Нито едното – нито другото са фактор, който не търпи промяна. Всичко това подлежи на адаптиране и ако то бъде постигнато, може би университетът ще стане една по-красива и желана територия. До тук добре – съгласихме се, че може да отстъпим пред различното виждане на професора, бихме замълчали, за да избегнем конфликт на интереси, но това, което не можем да пренебрегнем е нефинансирането на висшето учебно заведение. Виждайки ежедневно по какъв начин, незнайно как превърнало ти се в любимо мястото, което събира под един покрив младежи със сходни интереси, как емоционално въздейства и замества досадните кафенета – замира, самото желание за развитие спира. Един добре спонсориран ВУЗ би дал много повече от знания. Красотата на учебното заведение не се изчерпва с интериорните идеи, а с асистентите, доцентите, деканите – цялото ръководство, което се явява като семейство. За жалост в нашите университети не е така – семейство няма.
Министрите на образованието се сменят редовно – както е регламентирано. Даниел Вълчев, Тодор Танев, Меглена Кунева са само част от лицата взели пряко участие в идеята за една по-добре образователна система.“ Да ги нападаме ли или не? Да ги презираме или не? Коя е формулата, по която да стигнем до заветния успех и дали самите ние сме готови за това?“ са само малка част от въпросите, които пряко касаят съвременния студент. Стратегии винаги има, но от към решения има дефицит.
Много от българските студенти желаят да станат истински професионалисти, да са достойни и представители на страната си, но благодарение на образователната система това е прекалено трудно реализуемо. Всички помним как през 2013 година студентите от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ окупираха една от по-големите аудитории там. Тяхната цел беше изцяло оправдана и пряко свързана с желанието за едно наистина ефективно образование. Разбира се до никъде не стигнаха, защото се оказва освен, че от финансова гледна точка, българските вузове са бедни откъм студенти. Благодарение на орязаните бюджети за образование, непрофесионалната работа ръка, оскъдните знания и редица други негативи, много студенти напускат университета, за търсят някъде другаде разбиране и реализация.
На фона на това, някой от образователните заведения си позволяват да откриват нови и все по-атрактивно звучащи специалности, които след известен период от време се оказват ненужни. Всичко това е разбираемо, тъй като по този начин се усвояват достатъчно финанси, които както личи не се използват по предназначение.
Има ли нещо нормално в българската образователна система и до кога ще търпим да гледаме как упада?
