Последният съветски лидер Михаил Горбачов се изказа остро за покачващото се напрежение между НАТО и Русия и е на мнение, че решенията, които се взеха на срещата на върха на алианса във Варшава, разпалват студената война и са опит да я тласнат към реален военен сблъсък.
„Цялата риторика във Варшава просто крещи желание за обявяване на война на Русия”, разтълкува Горбачов и добави, че приказките за отбранителни намерения на НАТО са само показни, а реалното желание е да се подготвят за офанзивни действия спрямо Русия.
Президентът Владимир Путин не остана безучастен към случващото се и увеличи числеността на въоръжените сили на 1885371 души, от които 1 млн. военнослужещи.
НАТО реши да разположи 4 батальона в Полша, Литва, Латвия и Естония на ротационен принцип и системата за отбрана на Русия бе приведена в пълна готовност.
Генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг информира, че съставът на батальоните ще е многофункционален и по този начин ще се покаже силата и решимостта на страните от алианса за противодействие срещу евентуално агресивно поведение на Русия. Канада ще е водеща нация в Латвия, Германия – в Литва, Великобритания – в Естония и САЩ – в Полша.
Посланието е красноречиво – атака срещу един от съюзниците ще се счете за насочена срещу целия пакт, разясни Столтенберг и обяви, че ще бъде обявена начална оперативна готовност на системата за защита от балистични ракети на НАТО.
Същността на тази система се изразява в съвместното и координирано действие под командването на алианса на кораби на САЩ, базирани до Испания, радара в Турция и системата за прихващане, разгърната в Румъния. Профилът на тази готовност е изцяло отбранителен и не представлява заплаха за стратегическото ядрено въоръжение на Русия, уточни генералният секретар.
Нова оперативна среда за действие ще бъде киберпространството, заедно със сушата, въздушното и морското пространство. Базата в Румъния ще бъде използвана за интензивни учения на НАТО, а по въпроса за засиленото присъствие в Черно море по въздух и вода, решение ще бъде взето на срещата през октомври, допълни Столтенберг.
Дидие Рейндерс, външен министър на Белгия, призова за по-предпазлива позиция на НАТО по отношение на Русия, защото всички действия трябва да са координирани и с изпълнението на Минските споразумения, а редица международни въпроси като тези в Сирия и Ирак трябва да се съгласуват с руската страна.
„Трябва да бъдем бдителни по отношение на Русия, запазвайки канали за преговори и диалог, където е възможно”, обобщи виждането си той.
Президентът на САЩ Барак Обама, председателят на Европейския съвет Доналд Туск и шефът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер декларираха решимостта си за продължаване на санкциите срещу Русия, с оглед положението в Украйна.