Вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев и министърът на енергетиката Теменужка Петкова се срещнаха с вицепрезидента и ръководител на организацията за атомна енергия на Ислямска република Иран Али Акбар Салехи, съобщи пресцентърът на Министерския съвет.
Министър Петкова е информирала Али Салехи за решението на Арбитражния съд в Женева по търговския спор между Националната електрическа компания и „Атомстройекспорт” във връзка с проекта за АЕЦ „Белене”.
НЕК да заплати 535 млн. евро на руската компания, както и да придобие произведеното оборудване, предвижда решението.
На форума в столицата на Иран България се готвеше да предложи на Иран да закукупи вече ненужния й руски реактор, поръчан за АЕЦ „Белене”.
Но срещите преминаха като опознавателни
Нямаше навлизане в детайли, не са съобщавани и конкретни суми и България и Иран си обещаха да продължат да обсъждат темата.
Преди началото на срещата в Техеран се разбра желанието на министър-председателя Бойко Борисов България да продаде на Иран реактора.
Темата за взаимодействието между двете държави в областта на ядрената сигурност е била засегната още през март на заседанието на двустранната смесена комисия за икономическо сътрудничество, припомни енергийният министър Теменужка Петкова. Според нея от иранска страна е налице интерес към сделката. Тя заяви още, че предстои от Министерството на енергетиката да информират „Атомстройкеспорт” за водените разговори и уточни, че „в рамките на толкова кратка среща няма как да бъдат обсъждани детайли”.
България търси начин да се разплати с Русия
На Иран гледа като възможен купувач във връзка с напредъка на проекта за два нови блока в АЕЦ „Бушер“. Те са от същата модификация като първоначално предвидените за АЕЦ „Белене” ВВВР-1000/446, но все още няма договор за тяхното изграждане и руската „Атомстройекспорт” не е започнала производството на оборудването.
Предстои още една среща с иранските партньори заедно с руските производители, съобщи вицепремиерът Томислав Дончев, като се надява това да стане възможно най-скоро и допълни, че „в момента е нелепо да се говори за цена, възможности и срок”.
Има три варианта какво да се прави с оборудването, каза Томислав Дончев.
Възобновяване на изграждането на АЕЦ „Белене” с частични инвестиции от държавата, е първият възможен вариант.
Реакторът да бъде продаден, е втората възможност.
Да бъде оставен в музей е третата вероятност, като „единственият невъзможен е последният вариант”. Въпрос на финансиране и сметки е сценарият за рестарт на „Белене”, каза още вицепремиерът.
Вицепрезидентът и ръководител на организацията за атомна енергия на Иран Али Акбар Салехи беше поканен от Дончев. В прессъобщението на Министерския съвет се прогнозира, че в евентуалната бъдеща среща „ще бъдат обсъдени технически детайли във връзка с бъдещото сътрудничество между двете страни в сферата на ядрената енергетика”.
Най-вероятно при бъдещата визита в София разговорите ще преминат в дълбочина. Ще бъде задълбочено сътрудничеството в енергийния отрасъл и по-специално – да бъде осъществена обмен на опит между ирански и български ядрени експерти. Това е една от постигнатите договорености. Готовност да предостави експертиза и в областта на съхранението на ядрени отпадъци е изразила българската страна. В работната група ще участват представители на научните среди и високотехнологични компании от България и Иран.
Целта е да се обмени опит и развиване на икономическите отношения
За това се разбраха на двустранна среща вицепремиерът Дончев и вицепрезидентът по въпросите на науката и технологиите Сорена Саттари. България може да внася втечнен природен газ от Иран, като използва терминала в Александруполис. 3–4 години е възможният срок това да стане реалност, стана ясно след среща между енергийния министър Теменужка Петкова и министъра на петрола на Иран Бижан Намдар Зангане.
Ден преди това премиерът Бойко Борисов се срещна с президента на Ислямската република Хасан Роухани, който е подкрепил сделката за реакторите от АЕЦ „Белене”.
Ако се стигне до споразумение за продажба, то ще бъде с участието на руската страна
Разговори ще бъдат проведени и с руския министър Новак в Русия, за да се потърси възможност за излезане от тази криза, която 2006 година са подписали нашите държавници, без да знаят какво впоследствие се случва, разкри още премиерът. На въпрос как гледа Европа на амбицията ни да продадем реакторите на Иран Борисов напомни, че е поставил въпроса за плащането на глобата в Европа, но говорителят на ЕК казал, че това са междудържавни неща, които не ги касаят и затова няма да се интересуваме какво мислят по темата, а ще спасяваме парите, даде насоката премиерът.
Друга от ключовите теми на разговори в Иран беше и възможността България да се включи в нов транспортен коридор от Перийския залив до Черно море. Той ще ни свързва Иран, Армения, Грузия. По този коридор ще преминават стоки и природен газ.
Премиерът Борисов даде пресконференция с вицепрезидента на Иран д-р Есхаг Джахангири.
Двамата обявиха, че има политическа воля да работят заедно „за изгода на двата народа“
Борисов увери, че родните пристанища във Варна и Бургас, както и инфраструктурата ни с магистралите „Марица” и „Тракия” и скоростните жп линии Бургас –Истанбул ни правят готови за такъв транспортен коридор. След половин месец у нас пристигат експерти от Грузия, Армения и Иран. Тогава ще бъде обсъдено как би изглеждало такова движение. По думите на Борисов, „ние и днес можем да го поемем през нашите пристанища”. Транспортният министър Ивайло Московски, който също бе част от правителствената делегация в Техеран каза, че инициативата за изграждане на транспортния коридор между Персийския залив и Черно море е на иранската страна. За тях е важно да имат и друга алтернатива, освен преминаването през Турция. Според Московски изграждането на подобен коридор ще донесе добавена стойност за всички страни.
Все пак уточни, че целта не е заобикалянето на Турция, а предоставянето на алтернатива
Бойко Борисов обсъди в Техеран и възможностите за по-голям стокооборот, след отмяната на по-голямата част от санкциите срещу страната.
Отношенията между България и Иран от десетилетия са почти прекъснати, заяви той. Борисов поел ангажимент да повдигне в Европейския съвет и въпроса за продължаващите ограничения на иранските финансови институции при международните им разплащания. Туризмът е друга засегната тема от нашата правителствена делегация. Иранският вицепрезидент Есхаг Джангири заяви от своя страна, че разчита визитата на Борисов и министрите като знак за съживяване на двустранните взаимоотношения.
За износ на пчелен мед за Иран се договори министърът на земеделието и храните Десислава Танева на среща с иранския си колега Махмуд Ходжати. Като реклама на родния мед Танева посочи, че производството му е с най-висок дял на биопроизводство – 20%. Земеделският министър се обърна и с молба към иранския си колега за по-бързото финализиране на вече започналите процедури за износ на българско птиче месо и млечните продукти за ислямската държава.