Проучване сред фермери, опаковчици, шофьори на камиони, изследователи, активисти и правителствени представители показва, че половината от храната, произведена в САЩ, се изхвърля.
Стремежът към перфектна визия на плодовете и зеленчуците оставя милиони хора да гладуват
Култът към съвършенството задълбочава проблема с бедността и глада, но се отразява негативно и на околната среда, защото почти толкова храна, колкото се консумира, се и изхвърля от американците.
По полетата гният пресни продукти, или се използват за храна на добитъка заради високите стандарти и изисквания към външния вид на продукцията. Всички служители по веригата на разпространение на храните са категорични, че качествена и питателна храна се изхвърля в стремеж за съвършенство и перфектна визия, които са търсени от търговците.
Джей Джонсън, доставчик на пресни плодове и зеленчуци от Северна Каролина и Флорида, обобщава, че ако продуктът не е перфектен, той просто се изхвърля. Или е идеален за търговците, или го отхвърлят и той остава на боклука.
Продукция се губи навсякъде – от полетата, през складовете, пакетирането, дистибуцията, в супермаркетите, ресторантите и хладилниците и това е т. нар. проблем „от фермата до вилицата”.
Всяка година продукция за 160 млн. долара се похабява, а това е една трета от всички произведени храни и става дума само за „надолу по веригата”. А какво се случва нагоре, е фрапиращо. Плодовете и зеленчуците се изоставят още на полето, за да се направят икономии от труд за прибирането им. Преминала през първата цедка на контрола продукция, се оставя да се развали в складовете, само защото има незначителни несъвършенства във външния вид, които не се отразяват на вкусовите й и хранителни качества. Прибавени към отпадъците на дребно, тези храни образуват колосално количество от плодове и зеленчуци, близо половината от произведеното, което безвъзвратно се похабява.
Доходите на домакинствата търпят негативи и в семейния бюджет годишно се появява дупка от около 1600 долара за четиричленно семейство.
Проблемът обаче се превръща в глобален и борбата с бедността и глада, както и изменението на климата, тепърва трябва да намира своето разрешение.
Загубите на храна в световен мащаб са от порядъка на 1,6 млрд. тона на стойност около 1 трлн. долара годишно, което е около 1/3 от цялата произведена храна за човечеството.
В страни като Дания показват напредък в борбата с този проблем. ООН и администрацията на президента на САЩ Барак Обама предприемат мерки, които до 2030 г. да намалят наполовина ненужните хранителни отпадъци при производството им. Търговски вериги, организации структури като Съвета за защита на световните ресурси също дават заявка, че ще намалят загубите на хранителни продукти.
Борбата с глада и изменението на климата ще е невъзможна на държавно равнище, ако не се вземат мерки за намаляването на хранителните отпадъци, които са причина за 8% от глобалното замърсяване на околната среда. Това са показатели, по-големи от тези, които се отчитат за страни като Индия и Русия.
Генералният директор на Института за изследване на храни във Вашингтон Шенгън Фен заяви, че голяма чест от хората, дори в САЩ, страдат от глад и недохранване. Предполага се, че между 5 и 10% от населението не разполага с достатъчно средства да осигури прехраната си. За тях загубата на храни и хранителните отпадъци са от голямо значение.
Агенцията за защита на околната среда в САЩ отчита, че изхвърлената храна е с най-голям дял в депата за отпадъци. Метанът, който се образува на хранителните сметища, спомага за парниковия ефект повече, отколкото въглеродния двуокис и това е само малка част от същината на проблема с храните.