Решението на съдия Лилия Илиева от Софийския градски съд, което не дава регистрация на партия ДОСТ, ще бъде обжалвано пред Върховния касационен съд (ВКС).
В жалбата на партията се иска в най-кратък срок насрочване на открито съдебно заседание по разглеждането й, за да може при положително решение на съда ДОСТ да се включи в президентската надпревара със свой кандидат.
Мотивите за решението на съдия Илиева са, че абревиатурата на името на партията е чужда дума в българския език и при скандиране на митинг духът на закона ще бъде нарушен, а жалбоподателите квалифицират самото решение като нищожно и незаконосъобразно.
От партията на Лютви Местан правят дълга езикова бележка и тълкувание на думата, като изтъкват, че макар и чужда по произход дума „дост” е част от писмения и говорим литературен език и обръщат внимание, че не става дума за самостоятелна лексема, а за абревиатура на наименованието на партията, което е „Движение за отговорност, свобода и толерантност”. Този аргумент прави неправилно обоснован мотива, че „дост” е чужда за българския език дума, защото по същата логика чужди думи са и „герб”, „атака”, „баста”, каквито регистрирани партии има, а и думи като „политика”, „министър”, „демокрация” и много други също са чужди.
С отказа да се регистрира партията, като се използва мотивът за чуждата дума, се извършва неправомерна дискриминация както на самата партия, така и на учредителите й, а „това е пряко нарушение на основното човешко право за равенство пред закона”, продължават с доводите хората на Местан.
Съществен е въпросът, смятат жалбоподателите, дали има политическа воля при произнасянето на „ДОСТ”, а отговорът е еднозначно отрицателен за разлика от политическата воля, която се открива при „атака”, използвана за наименование на регистрирана и участваща в политическия живот партия. По този начин аргументацията на съдия Илиева издава липса на безпристрастност, а още един аргумент в тази посока е скритото от нея писмо, което посочват адвокатите Менко Менков и Димитър Добрев, на организирани граждани срещу регистрацията на партията. Съдията дава на няколко пъти указания на партията, които тя трябва да изпълни за регистрацията си, но не ги запознава с писмото, на което се позовава при аргументацията на решението си. От партията разбират за съществуването му чак при решението за отказ на регистрация. В писмото фигурират списъци от няколко имена и подписи, без ЕГН и адрес, а аргументите и твърденията не са подкрепени с никакви доказателства.
ДОСТ не приемат довода за етническия характер на партията, който се обяснява с преобладаващите турски имена на учредителите.
Изтъкват, че от 1084 души 247, или почти ¼, са с български имена
Отказът на регистрация с такъв аргумент е дискриминация към ДОСТ и учредителите й и от партията посочват членския състав на други партии като ДПС, Евророма, ДРОМ, Народна Партия Свобода и Достойнство, Национално движение за права и свободи, в които значителна част от гражданите не са българи по произход. Други партии като „Атака” и „Национален фронт за спасение на България” са с преимуществено българска членска маса, завършват от ДОСТ. Заключението е, че при всички партии един етнос е преобладаващ като членска маса. От партията питат реторично дали гражданите, които носят „турски”, „цигански” или други етнически имена, но имат избирателн иправа по българското законодателство, трябва да сменят имената си с български, за да участват в партии и да изявяват политическата си воля.
Искането на ДОСТ за отвод на съдията не е решително действие по „отпор” и пречене на съда, както е формулирано в решението, защото целта в устава на партията е „реализиране на решителни и всеобхватни реформи в съдебната власт като условие за ефективно противодействие на престъпност, корупция, задкулисие и олигархия”.