Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
Очакванията са през следващите години икономическият растеж на Еврозоната да се забави след резултатите от референдума във Великобритания и излизането й от общността.
Данните са на Международния валутен фонд (МВФ), който в годишния си доклад с очаквания за ръст в Еврозоната ги свали от 1,7% до 1,6% за тази година. Догодина, вместо предвидения ръст от 1,7%, намалението ще е дори още по-голямо и той ще достигне едва 1,4%. Показателите за 2018-а ще са идентични с тазгодишните и вместо 1,7% ръстът ще е отново 1,6%.
Предвидената инфлация за тази година е 0,2%, а за следващата – 1,1%
Увеличението е следствие на по-високите цени на енергоносителите.
Данните на МВФ за еврозоната отпреди месец сочеха недобри показатели, но бяха свързани с бежанската криза, терористичните атаки, ниската инфлация и слабите позиции на банките. Докладът за миналата седмица извежда на първо място резултата от референдума във Великобритания като най-рисков от всички събития в Еврозоната.
Махмуд Прадхан, заместник-директор на европейския отдел на МВФ, обобщава, че тези прогнози са на базата на очакванията, че Обединеното кралство все пак ще запази близки взаимоотношения с ЕС, каквито са връзките на Норвегия, и достъпът до единния пазар няма да бъде прекъснат. Така Лондон ще продължи да спазва голяма част от европейското законодателство и ще разрашава на граждани от други страни свободно да работят на Острова.
Именно тази точка обаче бе решаваща за мнозинството от британците, които гласуваха за Брекзит
Ако Великобритания прекъсне връзките си с ЕС и останат да се спазват само правилата за внос и износ на Световната търговска организация, рисковете ще бъдат дори по-големи от прогнозираните и Прадхан съветва политиците да използват нараствщите настроения на евроскептицизъм и да обърнат внимание на засилване на монетарния съюз.
Правителствата на страните от Еврозоната не са единни по въпроса колко строго да прилагат собствените си правила за бюджетния дефицит и за спасителните планове на банките и яснота по този въпрос не се очаква, поне докато Великобритания не състави работещо правителство, което да поведе преговорите за излизане от ЕС.
Италианскито правителство не одобрява правилата на общността, според които инвеститорите в банките, включително акционерите и незастрахованите служители, ще трябва да поемат рисковете от загуби, преди да се стигне до използването на държавни средства. МВФ съветва в подобни случаи, където държавната намеса може да бъде гарантирана, правилата на ЕС да се спазват гъвкаво.
Лошите банки, които са компании за управление на активите, могат да създадат пазар за лоши кредити, но могат да изискат от държавата подкрепа, защото пазарните цени са трудни за определяне в несигурни времена като днешните и банките много трудно привличат капитал от частния пазар, обобщи Прадхан. МВФ препоръчва обща застрахователна система за депозити в Еврозоната, както и закони в конкретните държави, които да улесняват фалирането на компаниите след обявяване на неплатените ипотеки за просрочени. Еврозоната циклично ще изпитва тудности от повтаряща се икономическа и политическа нестабилност, ако не се решат общите проблеми.
Други задачи за решаване, пред които са изправени правителствата, са преодоляване на неравенството и интеграция на мигрантите, както и увеличаване на икономическото производство.
Нужен е по-голям инвестиционен фонд, който да дава средства на страните, които спазват правилата, а в по-дългосрочен план – централна институция, която да подкрепя фискално правителствата по време на криза. Засега приложените мерки от Европейската централна банка като отрицателни лихви и програмата за количествено облекчение изглежда вършат работа. Но ако инфлацията се задържи на толкова ниски равнища, ЕЦБ ще трябва да изкупува още активи, докато лихвите са достигнали своето дъно и не могат да падат още.
