Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
Седмият национален доклад на България за изпълнение на задълженията по Конвенцията за ядрена безопасност дава насоки в инвестиционната програма, която АЕЦ „Козлодуй” трябва да изпълнява до 2020 г., за да удължи срока на експлоатация на 5-и и 6-и реактор с 20 години. 432 млн лева предвижда докладът да струват стратегическите задачи, които централата трябва да следва, за да постигне тази цел, защото срокът на 5-и блок изтича през 2017-а година, а на 6-и – през 2021 г. Ще бъде търсено увеличение на проектата мощност до 104%, както и реализация на съответните мерки за безопасност.
При удължаването на експлоатационния срок на двата реактора с 20 години във двата фонда за безопасно управление на радиоактивните отпадъци ще се натрупат около 3,8 млрд. лв.
До първоначалния срок, предвиден за извеждане от експлоатация, постъпленията във фонд „Радиоактивни отпадъци” и „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения” ще са събрани 2,2 млрд. лв., става ясно от документа.
За периода 2021–2030 има финансов недостиг от 83 млн. лв. за извеждането на първите четири реактора от експлоатация, които бяха спрени при приемането на България в Европейския съюз.
Авторите на доклада посочват, че ще се търси необходимото финансиране за извеждане на последните два блока от експлоатация, като бъде отчетен срокът за удължаване на работата им.
Обръща се внимание на мерките за безопасност в ядрената ни енергетика във връзка с аварията в АЕЦ „Фукушима”, станала вследствие на земетресението и образувалото се цунами.
За периода 2013–2015 са станали общо 21 събития, които специалистите категоризират като „важни” за безопасността и са от Първа категория.
Още 91 събития са от Втора и Трета категория, но общо всички са от категория „0” по Международната скала за класификация на ядрени и радиологични събития. От доклада става още ясно, че са предприети мерки за изграждането на нова ядрена мощност, която да бъде на територията на АЕЦ „Козлодуй”, а за проекта АЕЦ „Белене” не се споменава нищо.
След решението на Арбитражния съд да заплатим готовото оборудване за АЕЦ „Белене” на руската компания страната ни плаща по 151000 евро лихва дневно, а НЕК трябва да плати на „Атоменергоекспорт” над половин милиард евро за поръчаното, но непоискано оборудване. Водят се преговори с руската страна и ще с енаправи опит ненужният реактор да бъде продаден на Иран, тъй като там в момента се строи централа с идентични параметри.
Човешкият фактор в развитието на ядрената енергетика заема важно място в документа и се отчита, че в страната ни скоро може да се усети недостиг на кадри в сектора.
В момента 79 студенти по бакалавърски програми и 46 по магистърски се обучават в свързани с ядрените технологии науки.
6500 работници и служители в ядрения отрасъл на енергетиката, от които 56% са пряко заети в експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй”, 20% работят в свързани с ремонт и поддръжка компании и още 10 % в науката, образованието и инженеринговите дейности е профилът на ангажираните в ядрения сектор.
Средната възраст на работещите в енергетиката е 50 години, а специално в Козлодуй най-голям дял е на работещите между 41 и 50 години.
България трябва да представи доклада пред Международната агенция за атомна енергия до 15 август, а това се отнася и за останалите държави, които развиват атомна енергия. Държавите-членки на Конвенцията имат право да задават въпроси на съответната държава. Всички национални доклади ще бъдат обсъдени на форум на МААЕ през март–април 2017 г. във Виена, а България ще бъде представлявана от председателя на Агенцията за ядрено регулиране и от Постоянния ни представител в ООН.
