Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
„Здравейте! Името ми е Мери и съм зависима“ #SocialMediaAddiction
Хей, ти. Да ти. Онзи с телефона, остави го за минута. Преди години щеше да ходиш по улицата с високо вдигната глава, гледайки напред, а не надолу. Тегли те нали? Колко лайка си събрал днес на новото си селфи и колко хора са ри-туитнали твоят безсмислен пост на чашата с кафе?
От векове обществото е в капана на различните видове зависимости. От Античността до днес голяма процент от населението се пристрастява към различни вещества, които замъгляват преценката, превръщат го в асоциален индивид. Например през XIX век сред най-големите проблеми е употребата на опиум, по това време той не е бил забранен, макар че главно се е ползвал за болко успокояващо средство, всеки който е пожелаел е можел много бързо и лесно да се снабди с извлечената от маковете течност. Бумът на употребата на опиум, все едно не е достатъчна, ами към края на деветнадесетото столетие, учени започват да го използват за опиума като прекурсор, за да извличат морфин или да създават хероин, който пък от своя страна е един от най-силно пристрастяващите наркотици и днес. С течение на времето идват и по-модерните неща, които да объркат съзнанието на консуматора си. MDMA (екстази) е лудостта създадена, под формата на кръвоспиращо средство, което се появява преди повече от 100 години. Защо ли е лудост? Гореспоменатите симптоми на зависимите ги няма, хората употребяващи този наркотик, който до преди 30 години дори е бил законен в повечето държави, изпитват прилив на положителни емоции.
В хронологическа гледна точка може да пропускам нещо, но не пристрастяването към НЕЛЕГАЛНИТЕ вещества е темата тук. Да се върнем в наши дни, в началото на новия век, когато децата още играеха пред блока, а телефоните с шайби не бяха някаква антична реликва, ако искаше да гледаш нещо по телевизията, трябваше да го гледаш в точното време, когато го излъчват, а не по-късно. Летните ваканции на учениците минаваха по старомодния начин, по който и техните родители са прекарвали дългите дни. Като рожба на демокрацията у нас, аз не знам какво е да нямаш правото да слушаш или гледаш продукции на западната култура, да ти намалят поведението заради лакирани нокти или по-къса пола. Но все пак си спомням за ранното ми детство, когато имахме на телевизора ни Велико Търново, цветен, но без дистанционно, само Канал 1 и Ефир 2, кабелната телевизия беше лукс по онова време, а днес може и без кабел, стига да имаш Смарт телевизор. През тийнейджърските си години се сдобих с двете най-ценни неща, и тогава и по всяка вероятност и днес, джи ес ем и интернет. Още от първия си телефон, който беше с черно бял дисплей, се почувствах като привлечена, все едно бях малка игла, а той огромен магнит, който ме издърпа моментално. При първото ми търсене в Google от дома ми, усетих същото. Все едно току що откривах нов свят. Днес 10 години по-късно, всяка една написана дума в търсачката ми открива цяла една нова вселена, все едно навлизам всеки път по-навътре и по-навътре в Big Data. Тя от своя страна е едни огромен поток на познанието, от чиито води като пиеш искаш все повече и повече и повече. Обичам интернет, обичам и новите технологии, ако те не са около мен аз не чувствам вече живота си пълноценен, макар че помня онези времена, в които ги нямаше, в които играехме на Сляпа баба, а не на някоя игра мултиплейър.
Каква е ролята на социалните медии?
Като един активен консуматор, дори бих казала зависим, социалните медии от различен характер присъстват в моето ежедневие. Ставам сутрин пускам YouTube, проверявам Facebook, вървя по пътя слушам различни подкастове, снимам цъфналото черешово дръвче и туитвам снимката, търся помощ по даден въпрос влизам във форум, искам да направя вечеря – не отварям огромната книга с рецепти, защото чета кулинарен блог, излизам с приятели, но вместо да говоря с тях разглеждам публикации. Но защо пък да говоря – те също ровят в телефона. Така постепенно, социалните медии под всякаква форма навлязоха не само в моя живот. Разказвайки, за моите ежедневни навици, които до голяма степен са вредни, може да звуча като човек, отишъл на среща на Анонимните алкохолици, изповядващ най-мрачните си моменти по време на поредното си тежко пиянство. Но това е реалността, нека за миг изляза от моят прекрасен и подреден виртуален живот, където снимките ми са в албуми с имена според сезона, а плейлистовете според жанра. Макар да допускам външния свят, той често се явява само като фон на поредното селфи с моя приятелка на място с хубава гледка. Хубавата гледка я виждам повече на 5 инчовия дисплей, от колкото „на живо“.
До голяма степен привикването към употребата на социални мрежи, платформи за споделяне на видео и снимки, блоговете, форумите и всички останали, на пръв поглед изглежда нещо нереално и дори смешно. Но си е изключително наболял проблем, който се наблюдава при почти всички възрастови групи. Например при децата, които не спорят вече на тема чие колелото е по-хубаво, а чий смарт телефон е по-добър. Макар и още малки, те започват постепенно да градят онлайн живота си – с профил във Facebook, чрез стрийминг на любимите игри.
Понякога се питам какъв би бил живота без социалните медии? Ако те изобщо никога не бяха съществували, предполагам че всички щяхме да водим същия живот, който водихме преди да бъдат създадени. Тъй като нямаше да сме отхапали от ябълката на познанието, нямаше да знаем какво губим или печелим, според зависи от гледната точка. Безспорно, различните социални медии изграждат нов свят, който може да бъде колкото полезен, толкова и вреден. Но тъй като те вече са се утвърдили в моя, твоя и техния живот, можем да ги приемем или отхвърлим, да изберем дали да станем един от многото или да се запазим като личност, но да се научим да живеем с многото от многото.
Два дни, 12 часа, 53 минути и 30 секунди без…
Като един активен потребител, който ежедневно, ежечасово, ежеминутно използвам интернет и всички блага в него, не бих искала да се отказвам от него. Плюсовете на глобалната мрежа, като една огромна база данни, ми предоставя всичко необходимо за образованието ми, за работата ми, за всякакъв вид дейности, но в без интернет нямаше да съществуват и всички платформи, които в повечето случаи използвам само за развлечение, тоест не придобивам никакво умствено развитие докато разглеждам най-новите песни, или туитове за любимите ми герои от сериали. Абстиненцията при липсата на контакт с виртуалния ми живот е толкова силна, че в редките случаи когато едно от устройствата ми няма батерия или интернет, ги усещам все едно някъде около мен има часовник, който отброява колко време не съм проверявала какво ново има в него.
Защото всичко днес е Смарт, означава ли, че ние сме „умни“?
Като потребители на различни смарт устройства, не би трябвало да ни кара да си мисли, че и ние сме умни. С риск да изпадна отново в носталгични разкази за миналото, държа да спомена че моят първи Siemens беше с далеч по-сложно меню и команди, от настоящия ми Windows Phone, който уж пък е малко по-труден за разучаване от устройствата, които използват други операционни системи. И при едно всекидневно използване на смарт технологии, предлагащи обаче еднообразни и улеснени команди, които в повечето случаи извършваме механично, сякаш умственото ни израстване се забавя. Ако не се научим да използваме зависимостта си в своя полза, то един ден вероятността да сме изпуснали много от това, което се случва около нас – само защото сме прекарали времето да проверяваме поредната, снимка събрала 1К лайка.
В заключение на моето признание искам да отправя едно предизвикателство, към всеки който го прочете – „Признай своята зависимост към социалните медии. Последвай моя пример!“.
