Валутни курсове за 13.12.2018
Щатски долар (1 USD) 1.72381 лв
Евро (1 EUR) 1.95583 лв
Британски Паунд (1 GBP) 2.16989 лв
Швейцарски франк (1 CHF) 1.73297 лв
Начало / Анализи / Шампионатът на „първите пъти” вече е в историята

Шампионатът на „първите пъти” вече е в историята

Кристияно Роналдо
Кристияно Роналдо, Източник: Wikimedia / Ludovic Péron

Десетият шампион на Европа получи заслужено короната си.

Но в Петнайсетия шампионат имаше и други „първи пъти”!

Германия никога досега не беше побеждавала Италия на такова високо равнище.

Франция никога не беше отстранявала Германия, нито пък /след Втората световна война/ беше губила финал на собствена земя.

Поредният дванайсетгодишен цикъл беше затворен: през 1992 година събраните от плажовете датчани заместиха прогонената Югославия и станаха шампиони, без да бъдат слагани в сметките. Оттогава минават просто за силни, но не сме ги запомнили с подобно представяне.

Дванайсет години по-късно Гърция с отвратителна игра и превъзходната тактика на Ото Рехагел „излъга” всички и взе титлата насред Лисабон точно срещу домакините, които пък сториха същото в Париж.

С малката разлика, че нито Гърция, нито Дания бяха сега сред финалистите, а Португалия не само заради суперзвездата си Роналдо постоянно е сред сериозните отбори. Не е нужно да се  връщаме много далеч в историята, за да споменем, че Златна топка от тази страна са получавали и легендата Еузебио, и в по-ново време – Луиш Фиго.

Ще запомним ли с нещо това първенство?

Безспорно с твърде разширения си състав /също за първи път!/ от 24 отбора и в кръга на шегата трябва да съжаляваме за отстраняването на Платини, защото по-нататъшно увеличение на отборите би дало и на нас някаква възможност да се доберем до финали.

След изиграни 51 мача можем да си признаем, че мястото ни не е там.

Иначе Първенството се отличаваше с ниска резултатност и добро представяне на отбори, сочени предварително за аутсайдери, а Уелс и Исландия направо се наредиха сред героите. При тях колективът беше водещото начало и ярките индивидуалности при останалите отбори оставаха на заден план, може би с изключение на обединителната фигура на Роналдо, който, макар и тежко контузен на финала, беше едва ли не в ролята на старши треньор. Каквото и да кажем за победителите, все ще е малко, дори и заради факта, че развенчаха мита за непобедимостта на французите като домакини, които изпълняваха максимата на Макиавели „Целта оправдава средствата”, като наистина не се спираха пред нищо, на първо място – съдийството беше изцяло в тяхна услуга.

Ако Първенството не беше във Франция едва ли биха стигнали много по-нагоре от груповата фаза – нека само да припомним как отстраниха Ирландия с решаващата помощ на Никола Рицоли, как срещу една Исландия съдията пак беше в тяхна услуга и как на полуфинала незнайно защо /или по-скоро – ЗНАЙНО!/ отново ги „обслужи” италианецът, за да отстранят скандално Германия.

Във всеки случай Германия и Италия бяха най-добрите в тактическо отношение, но сме длъжни да добавим към тях и Португалия, защото победителите нали не ги съдят. Едва ли заслужава особено внимание, но не бива да отминаваме гръмкия провал на винаги претенциозните англичани /без да е ясно на какви основи точно почиват претенциите им/ и на Русия, които като че ли ще се запомнят единствено с побоищата между привържениците им.

С плюсовете и минусите си хрумването на Платини за 24 финалисти отмина, на Европа й предстои да реализира другата му приумица – през 2020 година цели дванайсет държави да домакинстват и само полуфиналите и финалът да са на „Уембли”.

Но дотогава има да изтече доста вода, днес е ясно едно – Кристиано Роналдо стигна до финал, спечели го и ще има големи основания да получи за четвърти път Златната топка.

Виж също

Българско знаме с герб

Най-важният избор. Историята за лъва, белоглавия орел и мечката

Ще ви разкажа една история за един белоглав орел и една мечка, които вечно спорели …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *