Валутни курсове за 28.03.2020
Щатски долар (1 USD) 1.78175 лв
Евро (1 EUR) 1.95583 лв
Британски Паунд (1 GBP) 2.17937 лв
Швейцарски франк (1 CHF) 1.84844 лв
Начало / България / Общество / Хемингуей не успява да пребори единствено себе си

Хемингуей не успява да пребори единствено себе си

Източник: Wikipedia
Източник: Wikipedia

Много препятствия е трябвало да преодолява великият Ърнест Хемингуей.

Оцелява след три автомобилни и две самолетни катастрофи, преборва се с коварни болести като малария, хепатит, вирусна пневмония, възстановява се след прекаран тежък и

нцидент на фронта, но единственото непреодолимо препятствие се оказва самият той.

През тази година се навършват 55 години от деня, в който гениалният творец слага край на живота си с ловната си пушка, която оттогава става известна като двуцевката „Хемингуей”.

Хемингуей е носител на Нобелова награда за литература и на „Пулицър”, идеализиран и възвеличаван от многобройните си фенове още приживе, смятан е за идеалния мъж, писателските му умения го превръщат в един от най-влиятелните творци в световен мащаб, животът му, гледан отстрани, се възприема като един безкраен празник, но въпреки всичко той избира смъртта.

Фразата му „Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него. Изключително много мразя факта, че трябва да го напусна” се тълкува противоречиво от биографите и специалистите. Едни виждат в нея желанието му за живот, а други откриват посланието, че писателят вече е решил да сложи край на живота си.

Още като млад, на италианския фронт, Хемингуей преживява ужасяваща рана – 227 парчета от шрапнел обезобразяват долната част на тялото му, но желанието му за живот надделява. По-късно какви ли не болести го съпътстват. Говори се, че е надделял над антракса, рака на кожата и диабета, а маларията, хепатитът и пневмонията са едва ли не незначителни на фона на другите изпитания. Страдал е и от бъбречна недостатъчност.

През 1954 г., докато е в Африка, оцелява в две последователни самолетни катастрофи. Първоначално се забива в телеграфен стълб с нает за разходка самолет. На другия ден друг самолет се запалва при излитането, в опит да бъде закаран в болница.

Писателят оживява и след сътресението, и след пожара. Три пъти катастрофира с автомобил

Страстен ловец е и в предприетия от него лов често рискува, но пак оцелява. Това показва, че той винаги е обичал риска. Първоначално, смъртта му е обявена като станала в резултат на инцидент. Съпругата му разказва, че докато почиствал пушката си, без да иска, натиснал спусъка, но накрая истината възтържествува.

Все още е неизяснена причината за самоубийството му. Някои приписват на ФБР косвената вина за трагичното събитие. Авторът на книгата „Папа Хемингуей” А. Е. Хочнър застъпва тезата, че в последните десет години от живота си Хемингуей е разбрал, че е следен от службите и това развива параноично чувство у него, а причина за недоверието на властта към него е пребиваването му в Куба и демонстрираната обич към тази страна.

Хочнър е близък с писателя и си спомня за разказите му, че го следят и че редовно проверяват банковата му сметка. Първоначално, тази версия се смята за опит за постигане на по-голяма популярност, но през 2009 г. досието му, водено от ФБР, е засекретено, което доказва, че той е наблюдаван, защото е смятан за агент на КГБ. Подозрението е, че Хемингуей е вербуван през 1941 г. в пътуване до Китай и дори има псевдоним Арго, с който е известен на службите. Други изследователи изтъкват съвсем обикновена причина за смъртта му и това е биполярното разстройство, от което е страдал. Тази теория се разпространява след смъртта му, като е изследвано родословното му дърво и е установено, че множество самоубийства са белязали историята на семейството му. Смъртта на бащата на Хемингуей, на брат му Лестър, на племенницата му Марго е резултат не на някаква мистика или проклятие, както се твърди, а на психично разстройство. Това става ясно и в книгата на внука на писателя, Джон Хемингуей, „Странно племе. Семеен мемоар”, където са описани някои съкровени семейни драми.

Джон разказва за баща си, сина на Хемингуей, Грегъри, който е смятан от писателя за „черната овца на семейството”, тъй като още от малък е проявявал нервни кризи и изява на женственост, а вече след смъртта на Ърнест претърпява и операция за смяна на пола и умира под името Глория.

Джон е на мнение, че у сина си Ърнест е виждал своето отражение и това го е побърквало, тъй като той е подтискал тези страни в характера си, които Грегъри смело е проявявал. Хемингуей не е можел да приеме сексуалната двойнственост на сина си, защото това е накърнявало репутацията му на мъжкар и го е карало да се замисля над собстваната си объркана сексуалност. Внукът на Хемингуей разказва, че Грегъри се е отнасял иронично към баща си и цитира фразата „Героят от войната, великият писател, неповторимият любовник, най-големият мъжкар… Да, бе! Прекален мачо, за да е истина!”, която най-ярко илюстрира действителното му отношение. Той е бил на мнение, че цялостното поведение на баща му е една маска и той иска да манипулира всички в опит да си създаде измамен образ.

Въпреки това той е страдал от загубата на баща си, дори се е обвинявал за самоубийството му, но е нямал вина за него, става ясно в книгата на Джон.

Други тълкуватели на смъртта на писателя виждат в опита да избяга от съдбата на баща си, изминаването именно на същия път. Родителят му слага край на живота си през 1928 г., когато големият писател е на гребена на вълната, тъкмо е завършил „Сбогом на оръжията” и се е готвел за световната слава. Загубата на баща му слага отпечатък за цял живот върху Ърнест и то с негативния и подсъзнателен стремеж на всяко дете да подражава на родителите си и да следва примера им.

Виж също

Източник: Wikipedia

2577 данъчни проверки за месец по Черноморието

До два пъти се увеличават оборотите на дискотеки по Северното Черноморие, след като са поставени …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *