Валутни курсове за 02.12.2020
Щатски долар (1 USD) 1.73451 лв
Евро (1 EUR) 1.95583 лв
Британски Паунд (1 GBP) 2.18358 лв
Швейцарски франк (1 CHF) 1.84078 лв
Начало / Анализи / Ролята на българските медии в политиката. Кой кого управлява?

Ролята на българските медии в политиката. Кой кого управлява?

Eдна от основните функция на журналистиката е да предоставя информация по различни канали за и от гражданите. Трябва да е безпристрастна и да показва всички гледни точки по определен проблем. И тук сякаш е мястото, където някак се размиват границите между това, което трябва да бъде журналистиката и това, което в действителност е. Често се говори за медиите в България с нарицателното четвъртата власт. До такава степен това твърдение се е наложило сред обществото, че никой не се замисля преди да го използва, превърнало се е в поредното клише в ежедневието ни. Това същото клише, обаче, крие в себе си много повече истина, отколкото твърдението, че медиите са безпристрастни. Естествено, че са пристрастни и то към този/тези, които ги подпомагат за тяхната лоялност. От тук се връщаме и на проблема с размиването на границите. Вместо да информират журналистите са се заели с работата на колегите си от отделите „Връзки с обществеността“ и промотират или представят частична информация, която в повечето случаи е не изцяло проверена. За достоверните източници можем да говорим с часове и дни и всеки да бъде прав за себе си. На теория най-точната информация, би трябвало да е предоставена от информационните агенции, които обаче в днешно време почти по нищо не се различават от поредния новинарски сайт със съдържание, което се поставя под въпрос.

Властта на медии в България

Властта, която притежават българските медии е истинско явление, което се наблюдава и в печатните издания, и в електронните медии, и в Интернет. Обществото се уповава на поднесената информация и много често дори не я подлага под съмнение. Въпреки че, живеем в ерата на Интернет, за медиите у нас все още най-добрия канал за доставяне на информация е телевизията. Масови медииСпоред професор Маргарита Пешева, бивш председател на СЕМ, телевизията има способност да придава значимост на незначителни неща, но и в същото време да омаловажава много важни събития. От тук се създава илюзията, че медиите служат на цялото общество и че дават всички гледни точки по определен въпрос или проблем. А в действителност освен, че медиите не представят определената тема от всички възможни страни, те често използват властта, която имат над населението, за да пропагандират определена идея или течение, без значение дали е на политическо, религиозно или друго ниво. През последните няколко години станахме няколко пъти свидетели, как с помощта на медиите се избират и свалят кабинети; се насажда омраза към хора с друга етническа и религиозна принадлежност; уволняват си хора на ръководни постове, а по късно се поставят други. С други думи казано медиите успяват да събуждат страх, почитание, ненавист и други положителни или отрицателни чувства, в гражданите. Така средствата за масова информираност използват умело всички опции, които манипулацията предлага, за провеждането на контрол над обществото.

Властта над медии. Или как манипулаторът се превръща в манипулант

Дойде моментът да обърнем монетата и от другата и страна. Въпреки че, медиите успешно манипулират обществото, те също са манипулирани от висшестоящите. Така медията влиза в ролята на „манипулиран манипулатор”. Според политиката на всяка една медия, тя или върви с победителите и управляващите и се съобразява с техните цели и желания, или е срещу тях, което не носи никакви дивиденти за нея. Посредством средствата за масова информация, властта достига до хората и успява да управлява живота им (не толкова явно, както в годините на тоталитарно управление, но все тази тенденция не е изчезнала). По този начин една от характеристиките на демокрацията, свобода на словото и печата, се е превърнала в изчезващ вид.

Бяхме очевидци как борбата за власт, която не стихва и няма да стихне докато в България има повече от две – три партии, се превърна в „най-продаваната” новина и то в полза на конкретна партия. Разбира се, и тогава най-мощното оръжие в между партийните борби бяха медиите. И така например, след като медия Х е гласно или негласно финансирана от партия У, от това съвсем разбираемо следва да подсигури своят благодетел с необходимите материали с положителна насоченост към обществото и според правилата да разпространи с негативен привкус към опонента. Но не можем да виним, родните политици и журналисти. Те такъв „западен“ модел следват. Не са го измислили те. Но за жалост данните числата никога не лъжат, а според тях ние оставаме на 113 място по свобода на словото в световен мащаб (общо 180 държави са включени в класацията на „Репортери без граници“).  И по този начин, проблемът с властта, упражнявана над медиите си остава един омагьосан кръг, от който измъкване няма.

МедииС отнетата свобода на изразяване, на медиите им бива иззета и информативната функция и те започват играят една друга роля, пак е главна, но не е от първостепенна важност. И ако сега започваше поредния турски или латино сериал един глас някъде щеше да каже „Във филма участват: Управляващите, в ролята на диктатор, Медиите, в ролята на високоговорител на власт и Обществото, в ролята на заблудените овце от стадото“. Поредната серия започва, от най-висша инстанция, продиктуват какво журналистите да пропагандират в своите статии, а онези изгубените, започват да мислят как сами са стигнали до поредното правилно решение. Ако бяха пуснали тази сапунка преди 1989, то може би сценария би бил различен, основния медиен цвят би бил червен, а обществото щеше да знае, че Първият така е казал, следователно така ще бъде. Но сега живеем в демокрация можем да си позволим индиректно насаждане на идеи, можем да си позволим и цяла гама цветове – синьо, зелено, не само червено.

За цветността на медиите, съществуващи в условия на многопартийност

Ако един вестник или телевизия са „боядисани” в цвета на управляващата партия, предлагат информация, която е угодна за нея. В един момент, когато по – голямата част от обществото започне да смята тази информация за истина (дори и да не е такава) започват да печелят, както управляващите, така и медията, явила се като катализатор на политическите идеи. Управляващите печелят поддръжници, а медията печели по-високи суми от продажби, защото се превръща във водеща. В настоящия момент не се цени качеството на предлаганата информацията, а количеството пари, които ще се изкарат от нея. И тук е момента, в който мога да се съглася, макар и не напълно, с твърдението, че политиката и журналистиката вървят ръка за ръка. От финансова гледна точка това твърдение е вярно, но от същността на понятието „ръка за ръка“ следва, че политиците и журналистите би трябва да са партньори, което не е така.  Предоставената информация се филтрира, по начин удовлетворяващ дадената партия, за която „работи“ медията, и чак тогава се поднася на обществото. От това следва, че отношенията между медиите и политиците е по-подходящо да се нарекат като между подчинен и началник, а не като партньори.

Общото между политиката и журналистиката е, че и двете имат власт над определена сфера. Медиите не би трябвало да се разбират като вид власт или като част от някаква власт, а като изразител от разнородните интереси на гражданското общество и да подпомагат обратната връзка Общество – Политика. В годините, пречупени през призмата на правилно и грешно, в които живеем, медиите освен, че са представени като вид власт те са и част от нея – орган на някоя партия за контрол над гражданското мнение.

Смятам за удачно да завърша с цитат от изказването политолога Даниел Смилов, във връзка с отношенията между властта и медиите, което съвсем точно резюмира истинските връзки между двете сфери.  „Средствата за масово осведомяване се превръщат в паралелни правителствени пресслужби. Срещу услугите им държавните пари пък се насочват към банката, която стои зад корпоративните интереси на съответния медиен собственик. Друг механизъм за изплащане на медийния комфорт са рекламите и щедрите комуникационни стратегии по оперативните програми, с които биват възнаграждавани послушните медии

Виж също

Източник: Wikimedia

Що е то патриотизъм и има ли почва у нас?

Подобен като конструкция и, разбира се, различен по съдържание въпрос беше задал навремето Дядото във …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *