Новини 7 Независимите новини – 7 дни в седмицата
Щатски долар (1 USD)
Евро (1 EUR)
Британски Паунд (1 GBP)
Швейцарски франк (1 CHF)Свързани Статии/Новини
Подобен като конструкция и, разбира се, различен по съдържание въпрос беше задал навремето Дядото във фундаменталния си труд.
Годините и събитията през тях му отговориха, че социализмът нито има почва у нас, нито ни интересува като идеология.
А патриотизмът? Няма да започна с дефиниции, пък и не мога да ги формулирам на достъпен за всекиго език. Искам да започна от изключително популярната поговорка „Преклонената главичка остра сабя не сече!” Според специалистите по народознание никой друг народ по света не пали свещ пред такава или даже подобна мъдрост. Обаче за нас тя е висша форма на патриотизъм, нали преклонената главичка е оцеляла петстотин години под чуждо робство, владичество, иго.
Ако се доверим на Макиавели, а нямаме никакви основания да не го правим, целта оправдава средствата. Целта е постигната – възстановена е българската държава, Третата поред, българите сме оцелели като народ и не само се появяваме на географските карти, но и изпъчваме гърди редом с останалите народи, за да покажем /и докажем!/ цивилизационния си избор. Само че…
Ето, това многоточие винаги се е явявало препъникамък в историческото ни развитие
Колкото и да ни се иска да сме велики, да се изтъкваме като един от най-древните народи, с когото другите са се съобразявали, истината си е истина. Имали сме възходи, които са били заличавани от паденията; имало е години, когато другите са се съобразявали с нас, но в огромната част от историята си ние сме се съобразявали с кого ли не. Идва Освобождението, ражда се нова България, но едното рождество не е достатъчно. „Великите” ни държавни мъже тръгват из Европа да ни дирят княз, щото в уж пребогатата ни история не можем да си открием някой със синя кръв или просто да си нарочим някого, без за целта да се обикалят вертепите и шантаните. И в името на патриотизма избираме един, че след него и втори, ама го избираме така, че да не разсърдим Великите сили, с които сме длъжни да се съобразяваме! И главно – трябва да се отделим от Освободителката, защото гордостта ни на велик народ забранява да сме благодарни на когото и да било, пък даже и да е проливал кръв за спасението ни. Да не е проливал, да не би да сме го канили!
В услуга на неблагодарността си стигнахме дотам, че дори изопачихме и направо приписахме на най-великия сред нас думи, които никога не е казвал:
„Която империя ни освободи, тя ще ни пороби!”
На Гьобелсовия принцип за стократното повторение на лъжата, което я превръща в истина, се подчиниха мнозина, воглаве с Президента, макар преучени мъже да не позволиха чак стократното повторение и да опровергаха лъжата още в началото.
Иначе, портретът на Левски е над всяка глава, която си вярва, че е личност и че от нея зависи бъдещето на този народ и на тази страна, нашата.
Няма как да отмина и Борис Трети, чиято историческа роля мнозина преувеличиха все в услуга на собствени теории за величието ни, прикачиха към името му Обединителя, сякаш имаше някаква заслуга за „подарените ни” от Хитлер територии, които след поредната ни загуба минаха пак в чужди граници. Та той, цар Борис Трети Обединителя, каза:
„Винаги с Германия, но никога против Русия!”
Казал, ама кой да го чуе!? Времената се менят, с тях и идеалите. За нас обаче като че ли е най-добре да заменим ИДЕАЛИ с ГОСПОДАРИ. Защото нали преклонената главичка… и прочие. След разпада на социалистическия блок побързахме да се закълнем в евроатлантическа вярност и стигнахме, особено в последните година-две, до малоумното твърдение, че Русия е най-голямата заплаха за нас и ние /?!/ сме длъжни да направим нужното, за да я сплашим и поставим на мястото й. Това го прави неадекватният ни президент с хули и нападки и несъстоятелни обещания пред друг не по-малко неадекватен президент как ще направим всичко възможно, за да им върнем Крим и Севастопол, макар истинските Велики сили, пред които заемаме позицията „слуш” на кученцето отдавна да се примириха, че историческата правда си е такава, каквато е действителността.
Е, как някой да гледа на нас сериозно!
Ясно е, че точно ние по никакъв начин не можем да уплашим Русия, но е ясно, че с коленопреклонничество е невъзможно да защитим и националните си интереси. Затова европейците, на които се „подлагаме”, спряха „Южен поток”, а не виждат нищо лошо в „Северен поток”; затова Турция, която беше в твърде обтегнати отношения с Русия, стори нужното в името на националните си интереси; затова областта Валенциана гласува за признаване на присъединяването на Крим; затова…
Да не изреждаме, защото не е нужно да обясняваме откъде изгрява слънцето, докато нашите държавни мъже се държат, сякаш не са ръководители на България, а са подопечни на нечии чужди интереси. Което като че ли не е чак толкова далече от действителността. И как да не разберем министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров, който като дипломат от световна величина постави на мястото му нашия Митов, тоест показа му всъщност къде е изобщо мястото ни с подобни политици и политика в услуга на чужди интереси. И докога „главичката” ни ще е преклонена и няма да смее да има собствено мнение дори по въпросите, които пряко ни засягат?!
А портретите на Левски ще гледат укорно в кабинетите, защото изключенията имат право на живот в историята, но са си изключения, а те никога не опровергават правилото!
Иначе питах що е то патриотизъм и има ли почва у нас?
