Валутни курсове за 16.01.2021
Щатски долар (1 USD) 1.73451 лв
Евро (1 EUR) 1.95583 лв
Британски Паунд (1 GBP) 2.18358 лв
Швейцарски франк (1 CHF) 1.84078 лв
Начало / България / Икономика / Истината за АЕЦ „Белене” трябва да излезе наяве

Истината за АЕЦ „Белене” трябва да излезе наяве

Арбитражният съд в Женева постанови Националната електрическа компания да плати на руската „Росатом” 550 млн. евро.

Разходите около непостроената централа обаче са далеч повече – около 2 млрд. евро.

Към сумата задължително трябва да се добавят лихви, пропуснати ползи, референдум, забавена и още несъществуваща национална енергийна стратегия, други ресурси, чиято стойност трудно може да се конкретизира, и накрая пропуснати ползи, така че калкулацията показва доста по-солена сметка.

С тези средства можеха да се санират поне 300000 жилища, които потребяват енергията, произведена от половин реактор като тези за Белене. Сумата е и поне четири пъти по-голяма, отколкото цената на газовия интерконектор, който би осигурил мечтаната диверсификация на доставките на газ и пазарна цена на синьото гориво.

Средствата биха стигнали за издигането на образованието ни на прилично европейско равнище

Най-накрая парите можеха да се върнат при данъкоплатеца, който пък чрез потребление щеше да задвижи икономиката. След решението на Арбитражния съд реакциите са разнопосочни. Едни демонстрират облекчение, че можело да ни осъдят да платим повече. Други настояват виновните да бъдат съдени, но това едва ли ще стане. Трети поставят всички под общия знаменател „маскари”.

Не бива обаче да се забравя какво се случи с Белене

Белене
Белене, Източник: Wikimedia

Не трябва да омаловажаваме случая, само за да има мир и спокойствие. Не са важни само злоупотребите, а това, че данъкоплатецът и администрацията трябва да са наясно със случилото се.

Изходът е в сериозно обществено разследване, което да покаже процесите на вземане на важните решения в енергетиката и другите отрасли. Защото България губи повече средства от лошо управление на инфраструктурните проекти, отколкото получава от различни европейски фондове.

Затова и такова разследване е толкова важно, защото отговорите, които ще даде, са не по-малко съществени от това дали са спрени европейските пари и усвоени ли са европейските фондове.

Белене е уникален проект. Строителството започва през 1981 г. През 1990 е замразен, за да го рестартират отново през 2002 г. Тогава той се превръща в инфраструктурен проект, който поглъща целия ресурс на държавата. Схемата не е по типичния криминален начин чрез една заинтересована прослойка, а чрез комбинации от различни финансови интереси, наивен носталгичен патос и откровена некомпетентност, допълнена от недопустима намеса на държавата.

Отвъд тези задкулисни игри съществуват и обективни обстоятелства

При възраждането на проекта правителствата и индустрията не са наясно какво предстои в енергетиката през следващото десетилетие. Насоките на производството и потреблението са неопределени. През 2002 г. очакванията на Международната енергийна агенция и Европейската комисия са, че Европейският съюз ще потребява днес 600 млрд. куб. м. газ. Консумацията обаче е малко над 400 млрд. куб. м. и няма големи изгледи да се повишава. Енергията, произвеждана от фотоволтаици през 2002 г. е на цена от 400–500 евро на мегаватчас, няколко пъти по-висока, отколкото би струвала произведената от нова атомна централа.

Преференциалната цена към днешна дата в Англия е 50 евро на мегаватчас, което пък е два пъти по-евтино от цената, на която нова атомна централа би осигурявала енергията след десет години, без да се отчита, че тогава разликата би била дори още по-голяма. Аварията в Чернобил беше останала на заден план, а до тази във Фукушима оставаха девет години. Пътят на България към икономическия растеж изглеждаше безоблачен и на никого не е минавало през ум за финансовата криза през 2008 г. IT технологиите и аутсорсингът бяха само в сферата на мечтите, а развитието на икономиката се свързваше предимно с енергоемки производства. Така се създадоха условия за комбинирано процъфтяване на алчността и некомпетентността.

Ядрен реактор
Ядрен реактор, Източник: Wikipedia

Тези обективни причини не могат да са оправдание за недалновидността на правителствата и различни компании за случващото се в областта на енергетиката, индустрията и нисковъглеродните производства, които подпомогнаха развитието на нови енергийни източници, станали впоследствие по-евтини от атомната енергия. Държавата подкрепяше огромни енергийни обекти без цялоста енергийна стратегия и без обективна оценка на енергийните нужди на региона. В прогнозите се предвиждаше износ на електричество, което няма кой да купува. Би било прибързано да се обвинява президента Георги Първанов в някаква зависимост или некомпетентност, или агресивните руски енергийни интереси, съчетани с корумпираността на няколко висши държавни служители с приближени до тях фирми. Но със сигурност едно обществено разследване ще даде отговори на много от въпросите около тъмната страна на АЕЦ „Белене” и ще постави българската енергетика на солидна основа, която да гарантира енергийната сигурност, за да не бъдат прахосвани нови милиарди в бъдеще.

Виж също

АЕЦ Козлодуй

432 млн. евро ще струва 20 години повече живот на реакторите в АЕЦ „Козлодуй”

Седмият национален доклад на България за изпълнение на задълженията по Конвенцията за ядрена безопасност дава …