Светът продължава да е разделен на имащи и нямащи – така е и във Венесуела
Т.н. нямащи хора или тези, които се нуждаят от основни стоки за нормален начин на живот, прибягнаха към „натуралната размяна“.
В предлагани стоки се включва абсолютно всичко необходимо. Единственото, може би преимущество е, че нещата се предлагат в интернет пространството. Чрез Facebook, Instagram или WhatsApp-бартерът става все по-улеснен. По този начин е напълно възможно венецуелските граждани да се сдобият с различни храни и елементарни тоалетни принадлежности.
Нуждата говори
Едно бартер-съобщение гласи: „Имам памперси. Разменям ги за килограм паста”.
Групите са многобройни, а обменящо-търсещите предлагат още толкова стоки. За да бъдат избегнати измамните сделки, купувачът и този, който предлага – първо предприемат размяна на свои снимки, а в последствие си организират среща и то на обществено място, за да осъществят размяната. „Имам само брашно. Давам го срещу влажни кърпички” – е само част от най-различните съобщения в групите за размяна.
Венесуела е в криза
Учителката Плайа Алварес споделя как тежката ситуация във Венесуела е подтикнала хората да мислят само за това как да доживеят идния ден. До там се е стигнало заради икономическото състояние на страната и по-конкретно сривът в цената на суровия петрол – най-разпространеното препитание в държавата. Отчетен е недостиг буквално на всичко.
Инфлацията и девалвацията на местната валута тотално вложиха обстановката.
Анализите сочат, че стоките от първа необходимост, особено хранителните са повече от дефицит – цели 80%. Това води до неприятни последици – разраства се черният пазар на храните. Все повече търговци си позволяват да си набавят нелегално храна и да я препродадат за двойно, дори тройно по-висока цена. За сметка на това, групите за размени „не предлага тази услуга“.
Кой е виновен?
Минималната заплата във Венецуела е 35 000 боливара, които се равняват на 60 долара. Ситуацията изглежда наистина плачевна – на черния пазар пакет брашно се търгува за 2000 боливара.
Според Николас Мадуро – президентът на Венесуела, основни виновници за тежката криза са търговците. Те и тяхната „икономическата война”, при която се стоките се трупат без да се продават, са допринесли за трагичното състояние на страната.