След проведената вчера среща между премиера Бойко Борисов, Жан – Клод Юнкер, председател на ЕК и комисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер стана ясно, че от Брюксел все още не вярват в усилията положени от страна на България за свободното разпространение на газ. „Искат да ни наложат процедура за собствеността на тръбите и компресорните станции. Ние не можем да го допуснем това, тъй като ще е тежък политически удар срещу България и недопустимо за нас, каквито и пари да ни санкционират“, коментира Борисов.
За период от една година „Булгаргаз“ измени своята позиция, относно виртуалната търговия на газ. Преди около седмица родното дружество сключи договор с гръцкия доставчик на газ DESFA. Подписаното споразумение се обуславя точно на това, от което „Булгаргаз“ толкова години се дистанцираше – виртуалната търговия. В конкретния случай, ще има един български купувач, който заявява желание да купи определено количество газ от продавач, намиращ се в Гърция. Търговецът обаче не продава горивото, придобито в южната ни съседка, а това което вече веднъж е преминало през България, по пътя си от Русия към Гърция. Освен със средиземноморската държава от „Булгаргаз“ водят преговори и с румънската компания „Ромтрансгаз“. При евентуалното договаряне между двете дружества, от газопроводните тръби на територията на Румъния ще могат да се възползват и други фирми, които доставят газ.
За да бъдат възможни към днешна дата тези промени в политиката на „Булгаргаз“ се вложиха много усилия още в края на 2015 година, скоро след като доставките на „Овергаз“ от „Газпром“ спряха без конкретна причина. Това действие се яви и като катализатор за проверката назначена от Европейската комисия. Тя бе по повод съмненията от страна на комисията, че държавните компании играят не честно спрямо частната, разширявайки своят пазарен дял.
От къде тръгна проблемът?
Преди година и три месеца БЕХ и неговите дъщерни дружества получиха възражения от Европейската комисия. В тях се посочваше предварителното мнение, че Българският енергиен холдинг по всяка вероятност е в нарушение на антитръстовите правила на Европейския съюз, посредством възпрепятстването на конкурентните дружества в достъпа им до газови инфраструктури. За да избегнат санкцията в размер от 250 до 300 млн. евро „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ всячески се опитват да отговорят на повдигнатите обвинения, без отговорът им да генерира негативни резултати за тях.
От Европейската комисия предложиха преди броени месеци, газопреносната мрежа в България, да започне да се ръководи от независима трета страна. Това се яви като компромисен вариант, в който хем „Булгартрансгаз“ няма да контролира управлението на газовите потоци, хем мрежата за пренос на газ ще си остане българска собственост. Този сценарий е подобен на този, който ЕК предложи на Българския енергиен холдинг, с цел редуциране на доминиращото положение на холдинга на пазара за електроенергия.